С Т Р А Т Е Г И Я
за
развитие на младите хора в Община Перник
Стратегията за развитие на младите хора в Община Перник се базира на Бялата книга на Европейската комисия /Брюксел, 2001 г./, Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите /Страсбург, март 1992 г./ и решенията и препоръките по въпросите за младежта на Съвета на Европа. Тя е в синхрон с открития метод на координация и процеса на изготвяне на Националната стратегия за развитие на младите хора в България.
За да бъде успешна младежката политика е необходима ясна координация между всички институции, работещи по проблемите на младите хора. Община Перник има координираща функция по отношение разработването, реализацията и контрола по изпълнението на Стратегията. В нейното изработване участват неправителствените организации и институциите, работещи с млади хора на територията на общината.
Стратегията за развитие на младите хора в Община Перник е и средство за осъществяване на един от най-важните приоритети в програмата на Правителството на Република България, а именно насърчаване и подпомагане на личностното развитие на младите хора и тяхното пълноценно участие в социално-икономическия живот на държавата и общините.
I. ОБОСНОВКА
Разработването на Стратегията цели създаване на благоприятни условия за съхранение, развитие и инвестиране в младежта на територията на община Перник. Състоянието на младите хора и мястото им в обществото са едни от важните приоритети на Общинска администрация и обуславят необходимостта от създаването на целенасочена политика в контекста на членството на Република България в Европейския съюз.
Една от основните причини, пораждащи необходимост от стратегия е липсата на механизми, които да включват младите хора в процеса на вземане на решения. Отговорност на всички институции в страната е да създадат такава възможност за включване, която да подпомогне пълноценно развитие на младите хора и изграждането на активната им гражданска позиция. По този начин те ще имат възможност да огласяват своите потребности и проблеми, както и да споделят своята готовност за ангажираност в процесите на вземане на решение.
Демографски процеси и/или социален статус: От 1989 г. насам населението на България е намаляло с над един милион души. Хората до 29-годишна възраст са намалели с близо 840 000 души. Статистиката сочи, че ако днес хората на възраст 20 – 29 години са близо 1 150 000 души, след 10 години броят им ще стане милион, а след още 10 години, т.е. през 2023 г. – едва 670 000, близо два пъти по-малко.Към 2007г. Броят на младите хора в Община Перник на възраст 14 – 28г. е 16 925 и 10 368 е броя на младежите от 28 до 35г.
От анализите на изследванията по проблемите на младите хора и данните отразени в Годишния доклад за младежта на ДАМС, се установява, че потребностите на младите хора са съсредоточени в следните основни направления:
1. Здравеопазване
Проведените в страната изследвания, използващи методика на Световната здравна организация, регистрират обезпокоителната тенденция на влошаване здравния статус на населението. Броят на децата и младежите с влошено здраве се увеличава, при което рязко спада долната възрастовата граница на хроничните заболявания.
Един от проблемите на младите е обездвижването им, водещо до рязко влошаване на здравния статус, което се отразява негативно върху възможностите за пълноценен живот и реализация. Сериозен проблем за здравето на младите е тютюнопушенето и консумацията на алкохол – висок дял на пушачите сред младежите във възрастовата група 15-24 години. Алкохолни концентрати употребяват почти половината от младите хора на възраст 15 – 18 години (в т.ч. 18 % редовно) и три четвърти от младите на възраст 19 – 25 години (в т.ч. една трета редовно). Наркотиците са сериозна заплаха за здравето на младежите. Всеки десети млад човек до 18 години вече е опитвал някакви наркотични вещества. Нарастнало е разпространението на ХИВ/СПИН и полово предаваните болести, като 41% от регистрираните случаи в страната са във възрастовата група 20-29 години, а 7% са във възрастта между 14 и 19 години. Наблюдава се висок ръст на ранната бременност – ражданията и абортите във възрастта 15-19 г. са 77 на 1000 души и ранно започване на полов живот. Младежи на възраст 17-18 години имат вече сексуален опит (65%), но само 35% от тях използват презервативи.
В Община Перник за 2007г. са регистрирани 51 аборта на млади хора на възраст 15 – 19г.От анкетирани младежи на възраст 15-20г. 32,5% са отговорили, че не използват предпазни средства.
Грижата за здравето на младите хора и подобряване на техния здравен статус е една от основните цели в работата на Министерството на здравеопазването. Младежите са изведени като приоритетна група, към която са насочени дейностите в Националната здравна стратегия, планът за действие към нея, както и на редица други национални програми. По отношение на създаването на условия за физическа активност и спорт на младите хора и повишаване грижата за тяхното здраве, като и за превенция срещу опасни за тях болести и практики, Държавната агенция за младежта и спорта разработва Национална стратегия и множество програми.
2. Образование
Основа за социализирането и реализирането на всяка личност е образованието формално и неформално, поради което то е ключова ценност за децата и младите хора. Българското общество има традиционно високи образователни ценности. Въпреки трудностите през последните години, то се стреми да поддържа конкурентна европейска образователна система. Практиката показва, че една, макар и неголяма част от децата у нас не постъпват в училище, а други отпадат в различните класове. Причините за намаляване на процента на записаните деца и младежи във всяка следваща степен на обучение имат както социален, така и образователен характер.
Образователните политики, които ще допринесат за подобряване на качеството на образованието са:
– Съобразяване на специалностите и професиите в средното и висше образование с пазара на труда, предлагани и търсени на територията на община Перник;
– Развитие на условия за равен достъп на ромските деца до качествено образование;
– Подпомагане и подобряване управлението на училищата чрез училищните настоятелства и други граждански институции, свързани с образованието;
– Изграждане на система от алтернативни форми на обучение;
– Изготвяне на програми с цел намаляване агресията сред младите хора.
За да бъде ефективно образованието на младите хора, то трябва да се развива във всички направления: както в областта на формално образование – в образователната система, така също в областта на неформалното образование и ученето през целия живот. Добра възможност за младите хора в страната са програмите, разработвани от Държавната агенция за младежта и спорта, имащи за цел развитието на неформалното образование, съобразно европейските критерии, като начин за усвояване на знания и умния, които съдействат за изграждането на активно гражданско съзнание и развитието на личността. В местен аспект е необходимо въвеждането на конкретни мерки, които да допринесат за оптимално използване капацитета на тези програми.
3. Младежка заетост * Професионална реализация
Осигуряването на заетост на младите хора е условие за предстоящото им трудово и социално реализиране. Важно е да се създават и поддържат условия за подобряване на пригодността и осигуряване на заетостта на младите в условия на пазарна икономика.
Младежите до 29 години представляват 22,8% от състава на работната сила в България. Най-висок е относителният дял на заетите от 25-34 г. (25,3%), а най-нисък – (7,7%) за младите хора от 15 до 24 г. За младежите до 29 г. в структурата на безработните лица, той е 29,3% (по обобщени данни за пазара на труда към м.април 2003г. на Агенцията по заетостта към МТСП).Регистрираните безработни младежи на възраст до 29г. в Бюрото по труда – Перник, с продължителност на регистрацията повече от година са 780 .
Равнището на младежка безработица в България е по-високо от средното за страните от Европейския съюз. На пазара на труда, младежите са значителна по размер група от лица в неравностойно положение. Причина за това е несъответствието между броя на младежите с дадена професия и реалното търсене; ниското равнище на професионална квалификация, неточна професионална ориентация, липса на трудов опит.
Съгласно Закона за насърчаване на заетостта, за намаляване на младежката безработица, Министерството на труда и социалната политика реализира редица мерки за повишаване пригодността и осигуряване на заетост на младежите чрез редица свои програми. Чрез тях те целят осигуряване субсидирана заетост и социална интеграция на безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, чрез разкриване на работни места в общополезни дейности и предоставяне на социални услуги, както и повишаване на пригодността им за заетост, чрез включването им в обучение за повишаване на уменията и квалификацията им, за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация.
В Закона за насърчаване на заетостта са предвидени и редица насърчителните мерки като стимулирането на работодателите да разкриват работни места за младежи до 29 години, сираци, младежи с увреждания. Друга възможност за младите хора по отношение на младежкото предприемачество се явяват и програмите за стартиране на собствен бизнес. Също „Европейската доброволческа служба” на програма “Младеж”, предоставяща възможности за придобиване на неформален опит, практически знания и алтернативна трудова заетост. Чрез принципа, залегнал в “Европейската доброволческа служба” за неформалното междукултурно обучение на младежи се цели насърчаване социалната им интеграция и активност и повишаване възможността им за реализация на пазара на труда.
4. Гражданска активност
Гражданско участие на младите хора е свързано с прилагане принципите на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите. С Декларацията от 29 юли 1999 година на Народното събрание се препоръчва на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление да работят активно с младежките неправителствени организации и с младежките групи като да ги подкрепят при осъществяване на младежки програми и инициативи, според възможностите и ресурсите им. Европейската харта е приета от Общински съвет Перник през 2006 година, като с нея младите хора декларират желание да се включат в обществения живот за решаване на собствените си проблеми.
На територията на общината работят младежки неправителствени организации, които реализират инициативи и дейности на местно, регионално и национално ниво. С цел по-добра координация между тях, през 2008 г. бе учреден Консултативен съвет по младежка политика към кмета на община Перник. Неговата цел ще бъде стимулиране на гражданската активност на младите хора, които са и основният движещ механизъм в процесите на достигане на европейските практики и регламенти.
5. Свободно време
Свободното време е първостепенен фактор за формирането и изявата на младите хора. Поради удължения образователен цикъл и ниската трудова заетост, то значително нараства. От друга страна възможностите за пълноценно използване на свободното време се ограничават от материални пречки на значителна част от младите хора. На въпроса “Имате ли възможност да прекарвате свободното си време, така както желаете?” отрицателен отговор дават една трета от учениците, една втора от студентите и работещите и две трети от безработните младежи. Данни от проучвания сочат, че почти половината от младите (15-18 годишни) и над две трети от (19-25-годишните) рядко или изобщо не спортуват. Едва една пета от младите хора имат възможност да пътуват, а 15 % от тях се възползват от предлаганите дейности за свободното време на институциите и организациите.
Културната инфраструктура както на общината, така и на страната има значителен потенциал и база за участие в прояви, за запознаване с културно-историческото наследство и неговото опазване, но се наблюдава отлив на децата и младите хора от културните събития и институции.
Извънучилищните звена в системата на пернишкото образование имат следната структура и характеристики:
– Общински комплекс Дворец на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции.Осъществява дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Обединената школа по изкуствата предлага разнообразни заниманияна ученици и младежи за осмисляне на свободното им време и за развитие на индивидуалните им възможности и интереси.
– Читалищен център -подпомага на областно ниво националната политика, основава принципите на децентализация, съхраняване на местните традиции и активно гражданско участие.
– Обединен детски комплекс – основната му дейност е насочена към ефективно организиране на свободното време на подрастващите, като развива техните заложби и им предоставя възможност за изява.
– Общински и Районен младежки дом – средища за възпитателна, информационна, културно-развлекателна дейност на младежите от общината.
– Спортни клубове по баскетбол,волейбол, борба, ръгби , шахмат, тенис на маса и др – дейността им е насочена към подобряване на здравния статус, физическата дееспособност и емоционалното дообогатяване.Чрез средствата и формите на физическата подготовка се съчетават тренировъчен процес с възпитателна работа за по пълноценно развитие на младата личност.
II. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПОДЦЕЛИ
1. Стратегическа цел
Създаване на устойчиви механизми за съхранение и развитие на младежта в община Перник.
2. Стратегически подцели:
– Развитие на националната, регионалната и местната политика за младежта;
– Поощряване на самоорганизирането на младежите и създаване на предпоставки за сформиране на нови организации и укрепване на капацитета на съществуващите;
– Формиране на информационна политика насочена към младите хора;
– Стимулиране на гражданската активност на младежите и развитие на дейности и инициативи, насочени към социално включване на младите хора в обществото;
– Развитие на неформалното образование за пълноценно използване на свободното време на младите хора, за придобиване на полезни знания, умения и навици.
– Създаване на условия, посредством спортни дейности за активна социална интеграция на млади хора с увреждания и неравностойно социално положение;
– Развитие и прилагане на нови форми на младежки туризъм и създаване условия за формиране на положителни нагласи на младите хора към дейности в областта на екологията и природосъобразния начин на живот;
– Обмяна на опит, добри практики и превантивни мерки за ограничаване на негативни социални явления;
– Социална и културна интеграция на младите хора в обществото – чрез диалог и обмен на културни традиции на различни етноси.
– Популяризиране на доброволческия труд като форма на алтернативна трудова заетост, формиране на активна гражданска позиция и обществено полезна дейност;
– Насърчаване на сътрудничеството между младежките организации на местно, регионално и национално ниво за защита на младежките интереси и потребности:
– Подкрепа на развитието и управлението на младежките организации, обучение на младежки лидери и младежки работници.
ІІІ. ПРИОРИТЕТИ
1. Здравеопазване
– Качествена грижа за живота, здравето и физическата активност на младите хора в страната;
– Провокиране на отговорност у младите хора към собственото им здраве, здравна просвета и култура по отношение на превенцията на зависимостите-наркомания, алкохолизъм, тютюнопушене, СПИН и други болести, предавани по полов път.
2. Образование
– Оптимално използване възможностите на образованието – формално и неформално от младежите като основа за професионална реализация на пазара на труда и средство за развитие на човешките ресурси;
3. Младежка заетост – професионална реализация
– Пълноценна реализация на личностните качества на младите хора при условията на повишени изисквания на пазара на труда. Мотивация за доброволен труд, като алтернативна форма за социална активност;
4. Гражданска активност
– Ангажиране на младите хора в обществения живот на общината и намаляване на социалната им пасивност при вземане на решения по засягащи ги въпроси;
– Приобщаване на младите хора към основните демократични ценности -борба срещу расизма и ксенофобията, равнопоставеност на половете, зачитане на основните човешки права. 5. Свободно време
– Равноправен достъп до всички източници на младежка информация;
– Стимулиране на младежката мобилност, сътрудничество и обмяна на неформален опит
IV. ЦЕЛЕВА ГРУПА
Стратегията за развитие на младите хора е насочена към млади хора на възраст от 14 до 29 г., както и на такива от 29 до 35 г., без разлика в техните социални, имуществени, образователни, политически, етнически или религиозни различия.
V. ДЕЙНОСТИ
– осъществяване на сътрудничество между младежките организации и институциите, работещи с млади хора чрез дейността на Консултативния съвет за младежка политика, разработване на съвместни програми и проекти с цел подобряване благосъстоянието на младите хора в общината.
– реализиране на партньорски взаимоотношения с младежки и неправителствени организации, областни и общински администрации на територията на област Перник и Югозападния район за планиране
– информационни кампании за популяризиране на Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите;
– създаване на младежки пространства и зони за по-добър достъп и информираност на младите хора.
– изготвяне и разпространение на специализирани младежки издания – бюлетини, младежки справочници, флаери и други печатни издания по различни въпроси, касаещи младите хора;
– създаване на публичен регистър на действащи младежки организации и институции, работещи с млади хора на територията на общината;
– укрепване и развитие на капацитета на действащите младежки организации и институции, работещи с млади хора и на организации без опит чрез провеждане на обучителни семинари и дискусионни форуми
– популяризиране на националните и европейски програми за предоставяне на младежки услуги, младежка мобилност и доброволчество
– включване на дейности, обхващащи млади хора в неравностойно социално положение и млади хора с увреждания
– изготвяне на програми за реализиране на проекти и мероприятия, осигуряващи осигуряващи възможности на младите хора за активно участие в социално икономическия живот на общината, като основа за личностна и професионална реализация
– подпомагане на проекти за превенция, лечение и рехабилитация на различни видове зависимости, агресивно поведение и други видове асоциални прояви
– подпомагане и стимулиране на международен младежки обмен
За реализация на дейностите ще бъде изработена Общинска програма за младежки дейности, в която ще могат да участват младежки неправителствени организации, неформални младежки групи и институции, работещи с млади хора.
VI. ПРИНЦИПИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ
Основните принципи за реализация на стратегията са:
1. Консенсус
При формирането и реализирането на Стратегията за развитие на младите хора е необходим консенсус между организациите и институциите, поради факта, че състоянието на младите хора е значим въпрос, чието решение предполага съвместни усилия на всички отговорни субекти.
2. Устойчивост
Постигнатите резултати да се базират на принципа на ко-мениджмънта, т.е. съчетаването на обществената активност с държавната и местна политика.
3. Европейски характер
Съобразяване и прилагане на европейските принципи, норми и стандарти за работа с младите хора.
4. Законодателно осигуряване
Разработва се и се изпълнява съобразно нормативната уредба.
5. Ресурсно осигуряване
– Финансово осигуряване чрез общинския бюджет, националния бюджет и европейски финансиращи програми, осигуряване с кадри, техника, софтуер и др.
– Информационно осигуряване – статистически и социални емпирични проучвания за състоянието на младите хора, за потребностите, нагласите, развитието и очакванията на младежкия неправителствен сектор.
VII. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
1. Повишена роля на младите хора в гражданското общество чрез участието им в програми за младежки дейности;
2. Укрепване и развитие на капацитета на младежките организации и институциите, работещи с млади хора.
3. Прилагане на европейски модели за работа с младите хора
4. Увеличаване на броя на доброволците в гражданските и младежките организации;
5. Участие на младите хора в местното самоуправление за решаване на младежките проблеми;
6. Повишаване информираността на младите хора относно въпроси, отнасящи се до живота на младите хора, включително здравословен начин на живот и възможностите за осмисляне на свободното време;
7. Повишаване активността и участието на младите хора в национални и международни младежки и образователни програми, нарастване на относителния дял одобрени проекти;
8. Стартиране на ежегодна общинска програма за младежки дейности;
9. Създаване и укрепване капацитета на вече създадени младежки зони, клубове и младежки пространства в общината;
10. Повишаване качеството на предлаганите младежки дейности и услуги;
11. Повишаване броя млади хора, практикуващи спортни дейности;
12. Повишаване активната гражданска позиция и включване на младите хора в дейности по превенцията на зависимостите – наркомания, алкохолизъм, тютюнопушене, СПИН и други болести, предавани по полов път;
13. Повишаване на активността и успешната реализация на младите хора на пазара на труда и оптималното използване на възможностите за повишаване на квалификацията, посредством формалното и неформалното образование, с оглед адекватна реакция на промените на пазара на труда.
IX. АНГАЖИРАНИ ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ
Изключително важно за ефективното реализиране на Стратегията и Програмата за развитие на младите хора е координацията и взаимодействието между общината и другите институции на територията на Перник, имащи отношение към развитието на младите хора:
– Държавната агенция за младежта и спорта чрез областните си координатори;
– Областна администрация;
– Община Перник
– Кметствата на населените места;
– Неправителствени организации, работещи по проблемите на младите хора;
– Институциите, работещи с млади хора.
– РИОКОЗ Перник
X. НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛ И ОЦЕНКА
Показатели:
– Вложени ресурси;
– Брой на стартиралите програми;
– Преки резултати от дейностите;
– Въздействия.
Оценката на изпълнението на дейностите, предвидени в Стратегията ще се базира на следните показатели:
– Съответствие на целите на стратегията с потребностите и приоритетите на младите хора на национално и европейско ниво;
– Ефикасност – изразходвани ресурси за реализирани програми и резултати;
– Ефективност – в каква степен са постигнати стратегическите цели;
– Полезност – влияние на стратегията и дейностите, предвидени в стратегията оказват въздействие върху целевата група;
– Устойчивост – Възможност за мултиплициране на ефекта.
В хода на реализация на Стратегията ще се изготвят периодични доклади, наблюдения, проучвания, анкетни допитвания. Ефектът на стратегията ще се отчита и по косвени индикатори, като присъствие на младежката тематика в медийното пространство и др.
XI. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ
Средствата за реализиране на Стратегията за развитието на младите хора се осигуряват в рамките на одобреният бюджет на Община Перник, на одобрените бюджети на заинтересованите институции за съответната година, от средства по проекти на неправителствени организации и дарения от физически и юридически лица.